Приказки за пораснали и не чак толкова...
Постинги в блога от Октомври, 2016 г.
30.10.2016 16:23 -
Останалото е след, и ако имам време
Наслушала съм се на твърде много лъжи, до толкова че видях света в различна форма.
Отворих се за много хора и накрая осъзнах, че единственото нещо, което има значение, е да слушам повече себе си и по-малко да се доверявам на другите... Ч...
Отворих се за много хора и накрая осъзнах, че единственото нещо, което има значение, е да слушам повече себе си и по-малко да се доверявам на другите... Ч...
25.10.2016 22:18 -
Празник за сетивата
Днешният залез бе забележителен! Не се стърпях и си го снимах директно от терасата! Има някакво тайнство в магическото преобразяване, когато светлината на залязващото слънце облива природата....Сякаш под багрите на залеза материята придо...
21.10.2016 22:42 -
Мълчаливо
Истинското, пълноценно общуване между душите ни е мълчаливо.
Случва се само, когато усетиш, че душата ти пее.
Останалото е цирк!
Случва се само, когато усетиш, че душата ти пее.
Останалото е цирк!
20.10.2016 00:31 -
Есенно
Тъй чудна е тази есен!
Притихналата й меланхолия, създава от живота и природата хармонично единство. Птиците летят в ята, дърветата сменят окраските си и постилат под себе си пъстроцветни килими, така че човешките стъпки да не могат да н...
Притихналата й меланхолия, създава от живота и природата хармонично единство. Птиците летят в ята, дърветата сменят окраските си и постилат под себе си пъстроцветни килими, така че човешките стъпки да не могат да н...
06.10.2016 22:57 -
За казаните с катран и светлината
Някои хора са като казани, пълни с врящ и бълбукащ, черен, катран, подклаждан от собствената им проклетия.
Лошотията, която носят в себе си е така осезаема, че полепва по кожата, попива в порите и се натаява във въздуха, задушавайки те.
...
Лошотията, която носят в себе си е така осезаема, че полепва по кожата, попива в порите и се натаява във въздуха, задушавайки те.
...
Търсене
За този блог
Гласове: 646