Благодаря на тези, които умеят да слушат, не само думите а погледите и тишината, защото те нямат нужда да питат.

Благодаря на тези, които имат търпение, защото често красивите неща стават безценни едва след дълго чакане.

Благодаря на тези, които не спират да се удивляват, защото това означава, че не са спрели да виждат магията наоколо.

Благодаря на тези, които не си тръгват а остават, когато обичат. Защото за да си верен на някого, трябва първо да си верен на себе си.

Благодаря на тези, които рисуват, създават, творят и следват мечтите си, защо генерират емоции а емоциите ни държат живи.

Благодаря на тези, които мислят преди да използват думите и винаги търсят най-подходящата, точната и деликатната. Защото думите са твърде важни - те могат да ни ощастливят и да ни унищожат, могат да ни съберат или да ни отдалечат...

Благодаря на тези, които не се променят, ако промяната означава пропадане.

Благодаря на тези, които имат смелостта да се променят, за да израстват и да се подобряват.

Благодаря на тези, които знаят как да се извинят и на тези, които умеят да прощават, защото единствената непростима грешка е гордостта. Тя прави всички възможни опити невъзможни и пречи да се поправят пукнатини. А с времето пукнатините се превръщат в дупки.

Благодаря на тези, които винаги са мили, защото добротата заглажда острите краища на света.

Диана Берчева

Свободното използване на материали от този блог, става с изричното цитиране на източника и автора им.