Някои хора са като казани, пълни с  врящ и бълбукащ, черен, катран, подклаждан от собствената им проклетия.
Лошотията, която носят в себе си е така осезаема, че полепва по кожата, попива в порите и се натаява във въздуха, задушавайки те.
Единствено, попадайки сред такива, осъзнавам  дуалността на този свят.
В подобни моменти, се вкопчвам в идеята, че не всичко е  черно и бяло, че съществуват и други нюанси... Но как да пренебрегна факта, че докато едни избират светлината, други се наслаждават на мрака?!

До скоро твърдях, че всички сме братя и сестри. Вече все по-малко вярвам в това... Питам се, какво ли е да погледнеш към Света през очите на Господ - как ли изглежда човешкия род от небесата?

Диана Берчева

Свободното използване на материали от този блог, става с изричното цитиране на източника и автора им.