Всъщност, един от най-интимните подаръци, които можеш да направиш на някой е да му подариш любима книга от собствената си библиотека. И не, защото в книжарницата е изчерпана, а точно, защото е твоята.
Лично аз не мога просто да чета книгите. Аз ги живея, маркирам, пълня ги със следи и символи, в които мога да бъда открита, като главен герой.  

Така че, ако ти дам "моя" книга, в знаците, направени с химикалка или молив, в оградените думи, които ще намериш там, е скрита част от мен.
Ако искаш наистина да ме познаваш, ме търси точно сред подчертаните фрази. Една линия, две линии, черни или цветни, вълнообразни или ограждащи цели пасажи, някои думички, написани на ръка вертикално, показват, че съм била там - в сюжета на книгата.

Ако ти подаря една от моите книги, аз не просто ти казвам "тази история е много хубава и бих искала да я споделя с теб" ... Казвам ти много повече, а именно: "Знаеш ли, аз ти вярвам и ти позволявам да ме опознаеш."