Колко много хора не умеят да разговарят!?... Но умеят да клюкарстват. Не умеят да похвалят и да поощрят, но умеят да ласкаят.  Те не ходят а пълзят в живота, саботирайки щастието на другите. Не приемат красотата – заклеймяват я. Не...

Според теорията в математиката, решавайки математическо уравнение, първо трябва да се извършат действия като умножение и деление, след това събиране и изваждане. Но скобите винаги са с предимство. Защото, ако е налице сума, дадена в скоб...

Понякога е нужна  смелост, за да излезеш на повърхността. То е като да плуваш в открито море. Където всяка душа е остров, изгубен в необятността на океана, защитена от своите неразгадаеми дълбочини. Нужен е кураж, за да доплуваш и да дос...

Бих искала да живея леко. Леко, не повърхностностно.
Като облак, задвижван от вятъра.
Като въздух, който се просмуква в пукнатините на всяка скала...

Ако бях вещица! – Бих издишала през устата си драконовски огън, с който да превърна всички арогантни мъже в принцове с благородни принципи.
Чудовищата, с имена Нетърпимост, Егоизъм и Лъжа, да преобразя в закачливи добронамерени тал...

Огледалата са несъвършени! Огледалата ни заблуждават! - Ние сме триизмерни същества, а те ни отразяват в 2D.  В огледалото липсва най-важното - дълбочината! Къде е дълбочината?!  ... От образът, който виждаме в огледалото липсва най-важн...

 
 
Когато една мечта умира се питаш дали на нейно място ще дойде друга – отново красива, но сбъдната... В по-правилно време... Макар, да не вярвам, че има нещо по-перфектно от момента, в който се ражда мечтата, дори да е орисана...

Забелязвали ли сте, колко образи може да откриете в Луната?!... Нейните мистериозни кратери й придават физиономии, които приличат на маските, с които древните гърци представяли емоции като радост, тъга, страх, гняв, щастие... В зависимос...

Напук на зимата, снега, студа..., душата копнее за пролет, съюзена със слънцето, пробуждането, цветовете, радостта ... Иска ми се да протегна ръка и да разместя всички облаци в небето така, че слънцето да се открие... И все пак, до проле...

Този вътрешен дъжд, падащ над зелените дворове, усещам отново. И се смея, защото обичам вятъра, облаците и птиците. А миналото остава заплетено в паяжината на спомените. Спомени, обвити с бръшлян като древни стени. Удивително е, как цвет...

Чакам си пролетта! С нетърпение! Приемайки, че не е само пореден сезон, а решение за ново начало. Нова посока в определена насока! А защо Пролетта? - просто като символ, като заглавие на новото и красивото, в комбинация!
Диана Берчева
Своб...

Защо съм Тук – може би от любопитсво или за да експериментирам в определен период от историята на планетата...или заради самото превъплъщение... а може би заради нуждата от промяна на състоянието, в което дълго време съм се намирал...